Програма за повторно въвеждане на вида водна детелина

1. Предмет на програмата

Водната детелина (Menyanthes trifoliata) е изчезнал макрофит на Витоша, който по литературни данни (Петров 1984 и др.) се е срещал в приизворните торфища – при х. Боерица, под Черната скала и вероятно на други места. След негативните промени във водния режим, главно поради водоползване за питейни нужди, както и за събирането на растението за лечебни нужди, това довежда до промяна в природно местообитание: 7140 Преходни торфища и плаващи подвижни тресавища, което е едно от ключовите обекти на опазване на природния парк Витоша и защитената зона BG0000113 Витоша. Днес се счита, че водната детелина е изчезнала на Витоша, поради непотвърждаване на в находищата й от няколко десетилетия.

2. Цели на програмата

Възстановяване на изчезналата популация на вида в приизворните торфища на Витоша. Подпомагане на възстановяването на местообитание 7140 Преходни торфища и подвижни тресавища. (предмет на опазване в защитената зона), чрез създаване на жизнеспособни популации на вида водната детелина (типичен за хабитата) в подходящи местообитания в блатата. Преди това (пролетта и лятото на 2011 г.) трябва да бъдат проучени потенциалните местообитания на вида във Витоша. Като такива са основно горските торфища

между хижа Кумата и хотел Звездица и в района на Офелиите и потенциално – при Боерица. Ще се създадат 2 микропопулации от по 7-10 индивиди.

Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище. Стъблата стерилни и цветоносни. Листата тройни, дяловете дълги 2,5–7 cm, елипсовидни. Цветоносните стъбла дълги 12–20 cm, безлистни, на върха с гроздовидни съцветия. Дяловете на чашката слабоизвити навън. Венчето 10–15 mm в диаметър, отвън розово, отвътре бледорозово или бяло, дяловете отвътре дългоресничести. Кутийката сферичнояйцевидна, семената гладки, кафяви. Цв. ІV–V, пл. VІ−VІІ. Опрашва се от насекоми и по-рядко от вятъра. Размножава се със семена и вегетативно. Семената са с ниска кълняемост и покълват на 2-3тата година.

Среща се из блата, мочури и торфища. Образува самостоятелни съобщества, като често видът се явява доминант.Среща се в България в Стара планина (Зап. – Петрохан; Ср. – Калофер – местн. Паниците), Софийски район (Казиченско блато - изчезнал), Знеполски район (Чехльово блато – изчезнал) -, Витошки район (Витоша – х. Боерица и Черната скала -изчезнал), Пирин, Рила (Самоковско и Дупнишко поле), Родопи (Зап. – Баташко блато - изчезнал; Ср. – Смолянски и Чаирски езера), Тракийска низина (край с. Дунавци, Казанлъшко - изчезнал); от 450 до около 1600 m н. в.

Климатът в района на въвеждане на вида е планински. Районът е подходящ за реаклиматизация на вида, има много приизворни торфища, разпространени в горския пояс сред смърчови гори. Надморската височина е подходяща – между 1600 и 1800 м.н.в. и е известно, че в непосредствена близост е имало находище на растението,

Заплахите за вида създава основно пресушаването на мочурите, събирането му за лечебно растение и др. При изплитняване или продължително ниско ниво на водоемите, в рамките на повече от една година, съобществата на водната детелина изчезват и се заместват от мезофилни ливади, съобщества на камъш и др Според Евстатиева, Василев (1990), видът е много чувствителен към овлажняването на почвата, особено в началото на вегетацията (април, май). Недостатъчното овлажняване по това време рязко снижава образуването на надземна маса, както и влияе на растежа на коренищата и образуването на цветове. При благоприятно условия на вкореняване, растението цъфти още на следващата година. Предпочита слабо-кисели почви при рН 6-7.

Адекватно управление на водните количества на територията на природен парк Витоша, съобразено с екологичните особености на вида. Необходимо е поддържане на достатъчно водно ниво през активния вегетационен сезон за вида – юни-август и избраните горски торфища и площадките, където ще се рекултивира растението. Много важно е площадките с рекултивирани растения, да бъдат заляти през март-април, когато се очаква да започне активната вегетация на водната детелина .

Предвижда се видът да бъде интродуциран от Чаирските езера, където видът има жизнеспособна популация. Ще бъдат събрани коренищата на 15-20 растения, през есента (края на август – септември). Коренищата може да се съхраняват в прясна вода. Трябва да се засади на подходящо място през есента, при наличие на воден слой.

Защитена местност „Чаирите” - Чаирските езера в Родопите. Ще се вземат коренищата на 20-30 растения (може и целите растения) след края на .вегетационния сезон през септември.

12. Собственост върху земите, горите и водните площи, където ще се въвежда видът, и хипотези на уреждане на отношенията между заявителя и другите собственици, в случай че собствеността не е само на заявителя

Земите на Витоша, където се предвижда реинтродукцията са държавен горски фонд – публична собственост в защитена територия – природен парк Витоша.

13. Срок и график за изпълнението на програмата, стойност и източник на финансиране

Първи етап – Реинтродукция на Витоша:

Срок: 2 години (2011 – 2012 г.)

Стойност: 2926 лв.

Стойност: 1348 лв.